Всичко, което не ни убива, ни прави по-силни? По-вероятно не, отколкото да. За да издържате непрекъснато на неблагополучието, не е необходимо да преминавате през ужасни изпитания – дори напротив, по-добре е да заобиколите нараняванията и бариерите. По-силни, по-стабилни условия ни създават, благоприятна среда и още няколко добри навици.
Реалността ни влияе по различен начин. Съчувстваме на човека, който „животът го е счупил“. Може би нещата са се объркали, затова, че не е учил в университет, или е скъсал с любимата си, или пък е загубил апартамента си в казино. И тридесет години по-късно той никога не се възстановява.
Хората по различен начин се възстановяват от травматичните събития. Да, те също могат да се депресират, да се тревожот, че са без работа и да се дразнят на хората около себе си, които не са като тях. Но след това те все пак започват да работят, запознават се с нови хора, успокояват се и започват често да се смеят.
За психологически стабилните хора е по-лесно да се справят с превратностите на съдбата, стреса и нещастните събития. В живота на съвременния човек това е много важен параметър.
В света на високите скорости, лудите движения и денонощната комуникация с офиса, възможността да не изпаднете в криза или бързо да се възстановите, е безценна.
Какво е психологическа стабилност?
Бедствия, злополуки, болести, финансови провали, нощни разговори с жена ви и други стресови фактори може да ни разклатят психически и да повлияят на настроението ни. Нашата реакция е показател за тази психическа стабилност. Психолозите правят аналогия с физическите свойства на материалите.
Представете си, че психиката ни има еластичност, тоест бързо се връща в първоначалното си състояние след деформация и по нея няма следи и рани. Хоп – и желето отново придобива формата на цвете. Във физиката това е способността да се съпротивляваш на разрушаването и въздействието под влияние на външни натоварвания. Или пластичност, когато физическото тяло променя формата си, но не се счупва дори и да се дефорира. Пластелинът вече не е топка, а торта, но не е загубил своята зелена вискозна същност.
Всички тези метали, глина и желе са само метафори, илюстриращи поведението на нашата психика. Устойчивостта е добра в това, че: човек се съпротивлява на стреса, поддържа качествена психика, може да има временни неразположения като липса на апетит или временно безсъние, но след това се връзща във форма.
Американската психологическа асоциация вярва , че всички сме различни видове крикове, еластично желе или пластелини. Способността за спокойно възстановяване след загуби, товари и сътресения е нашето обичайно качество и изобщо не е изключително явление.
Многобройни примери за масови катаклизми като събитията от 11 септември, въоръжени конфликти и революции доказват, че повечето от онези, които са преживели тежък стрес или преживели трагедия, се връщат към нормалния си живот. Но това не означава, че хората със здрава психика не страдат и не претърпяват катастрофи, приемайки ги с каменно лице. Емоционалните чувства, чувството на болка, тъга, отчаяние, отегчение и тн. са пътят към възстановяване, който почти винаги е трънлив и болезнен. Психологическата асоциация не забравя да добави, че устойчивостта не е единична черта на характера, като лекомислие, а цял комплекс от вродени качества, нашите вътрешни нагласи, поведенчески характеристики и навици. Така че винаги можете да подобрите някои от тях, а не да се предавате.
От какво зависи способността ни да се възстановяваме?
Английските невролози от Лондонския кралски колеж, които наблюдават как хората реагират на екстремни сътресения, на моменти се объркват какви са реакциите на човешката психика. Ако някои от нас спокойно напускат горещия ад, без следи от посттравматично стресово разстройство, други са на прага на психиатрична клиника след незначителен епизод на неприятност в живота си.
Изследователите предложиха следното обяснение : психологическата стабилност зависи от биологичните фактори, като „хормони“, „невропептиди“, „невротрансмитери“ , „допамин“, „ендорфини“ и тн…
Други фактори на нашата психика са по-зависими от човека или от неговите родители. Например средата, в която човек израства до голяма степен определя поведението ни в сложни или просто неразбираеми ситуации.
Общоприето е, че трудностите в детството ни каляват: колкото по-трудно детство сте имали, толкова по-добре сте се подготвили за зрялата възраст. Някои се примиряват, някои се научават да се бият, някои измислят стратегии за избягване на опасността. Но така ли е наистина в действителност?
Дори Бруно Беттелхайм, който е бил в концлагер забеляза, че първите, които се предават, не са били разглезените момчета, чиято майка например цял живот се е грижила за тях или хора, чиито родители са ги удряли и наказвали често, като основен възпитателен метод.
Съвременната наука потвърждава : личните сътресения, ранните несгоди, ниският социален статус са ключови фактори, които могат да бъдат обвинени за всички последващи неприятности в живота. Стресовете са склонни да се натрупват и в един момент напълно нокаутират човек, особено ако той започне да се среща с тях много рано. Нормалната стабилност узрява, подобно на сиренето, при подходящи условия. Тоест в здравословна среда, в кръг на надеждна обич, любящи роднини, когато човек се чувства напълно защитен. Най-важният акцент е, че положителният ефект от проспериращото детство не започва да се проявява веднага, а след десетилетия.
Човешката среда също е важна. Глупаво е да се разглежда психиката в изолация от мястото, към което тя постоянно се адаптира.
И отново всичко е несправедливо: В нашия свят тези, които тичат по зелена трева заедно с децата си, живеят в удобни условия и не изпитват сериозни сътресения, впоследствие демонстрират високи нива на стабилност, дори когато са изправени пред опасност или виждат, че настъпват мрачни събития. Но при хора, които са постоянно в зоната на сериозен хроничен безнадежден стрес, нивото на психичните и физическите заболявания излиза извън мащаба и способността за адаптиране е намалена значително.
Център за Психотерапия „Анима“