КАКВО Е СТРАХЪТ?
На нивото на тялото страхът е разширени зеници, ускорен пулс и дишане, усещане за напрежение, внезапно изпотяване. На ментално ниво страхът е специално негативно емоционално състояние. Страхът е коренно различен от другите видове страдания, като например болката, по това, че възниква не под действителното действие на опасните фактори, а когато подсъзнанието се усеща заплашено. С други думи, досега нищо страшно не ни се е случило и вече се страхуваме.
Оказва се, че страхът играе важна роля във връзка с въпроса за оцеляването – кара ви да се съсредоточите върху заплашващия обект и да потърсите начини за излизане от опасната ситуация. В тъмна алея, когато всяка сянка плаши и шумолене ви кара да се стреснете, тялото ни е в състояние на битка или летене, което означава „бий се или бягай“. С други думи, страхът не ни лишава сили, а по-скоро мобилизира, активира резервите ни.
Както борбата, така и бягането изискват незабавно напрежение от тялото, а страхът подлага нервната ни система към висока бдителност. Освен мобилизацията страхът изостря и „системата за ранно предупреждение“ – слуха и зрението.
СТРАХОВЕТЕ ПРИ МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ.
Страхът за бъдещето на децата и за безопасността им, го свързваме предимно с типичните женски страхове. От какво се страхуват мъжете?
Психотерапевтът, обучител на IGISP Глеб Лозински, въз основа на опита си в управлението на мъжка психотерапевтична група, заявява: „Най-големият страх на мъжа е страхът от самия страх. В нашата култура на съвременното общество се смята, че мъжът не трябва да се страхува. Това е много вредно защото, мъжът не смее да признае своите страхове и се страхува от собствената си слабост.
Вторият страх е страхът от жените. Първата женска фигура в живота на мъжа е майчинска; отношението му към нея и жените като цяло е двусмислено. Психолозите казват, че всеки човек има свой индивидуален набор от страхове, обикновено между 5 и 20 като брой. Известно е, че много от тях са извлечени от детството. Някой се страхува от змии и червеи, друг се страхува от тъмното, а третият се страхува от отравяне с некачествени хранителни продукти.
Олга Шмакова, детски психолог и психотерапевт, разказва за механизма на формиране на страховете: „На възраст от три месеца почти всички деца започват да се страхуват от непознати. Е, децата „научават“ някои страхове, като наблюдават реакцията на майка си. Например, дете пада от дивана, майката в ужас се втурва към него и започва да го успокоява и съжалява. Детето разбира, че с мама се е случило нещо ужасно. След като падна следващия път, то започва да плаче, без да наблюдава дори реакцията на майка си.
За да бъде страхът дълбоко вкоренен в подсъзнанието, се нуждаете от специална комбинация от състояния: ужасно събитие и променено състояние на съзнанието или събитие, което води до дълга травма. Когато тийнейджърите гледат филми на ужасите късно през нощта, те си осигуряват сюжети за кошмари и тревоги в продължение на много години напред: на телевизионния екран кръвожадните трупове бушуват, а съзнанието, замъглено от безсъние, вече почти не отделя художествената измислица от реалността. Филмът бързо се забравя, но страхът остава.
Ако неутрално житейско събитие доведе до увреждане на здравето, всичките му ключови моменти стават задействащи реакцията на страха. Може да срещате кучета на улицата в продължение на много години, но след като едно от тях ви ухапе силно, страхът ще съпътства появата на всяко куче на хоризонта.
СТРАХ И АЛАРМА
По какво се различава страхът от безпокойството? В случай на страх обикновено знаем източника на опасност, можем ясно да кажем от какво се страхуваме. Когато източникът на опасност не е определен или не е разпознат, състоянието, което възниква, се нарича безпокойство или генерализирана тревожност.
СТРАХ И ФОБИЯ
Страхът е усещане в отговор на реална или въображаема заплаха. Той се счита за „нормално“ явление, ако е адекватен на обстоятелствата и подготвя организма за желаната реакция при конкретни обстоятелства. Ако няма такива обстоятелства, но има страх, той е неадекватен и може да се счита за „ненормален“. Такъв страх се нарича фобия.
Значи фобията и страхът са близки роднини. Какви са разликите им? Фобията е обсебваща и неконтролируема и в ярките си прояви съпътства много психични заболявания. Страхът ни помага да оцелеем, защото обикновено се страхуваме от това, което наистина заплашва нашето физическо състояние или социален статус. Фобията се свързва с предмет или явление, което често е безобидно за повечето хора. Човек, страдащ от фобия, обикновено е наясно с неоснователността на своите преживявания, но не може да направи нищо по въпроса. За да се справи с фобия, страдащият може да измисли специални решения, ритуали, които символично „намаляват“ степента на опасност. Например героят на Джак Никълсън от филма „Това никога не трябва дасе случва“ вярва, че в никакъв случай не трябва да се прави една стъпка върху пукнатини на асфалта, в противен случай ще се случи нещо ужасно. Затова той се опитва да стъпи само върху твърди фрагменти от асфалт и си прошепва специална защитна мантра. Фобиите принуждават човек да промени начина си на живот, докато страховете придружават само наистина опасни ситуации или мисли за тях.
МЕДИКАМЕНТИ
Те облекчават симптомите на тревожност на централно или периферно ниво.
- Хипнотерапия – Премахване на страха чрез хипнотични сеанси и препрограмиране на съзнанието.
- Психоанализа – Работа с преживявания в ранна детска възраст, наранявания и впечатления, довели до изживяване на страхове в зряла възраст.
- Психотерапия – Изясняване и преосмисляне на причините, които стоят зад преживяването на страха, чрез разговор с терапевт. Най-ефективната Когнитивно поведенческа терапия е работа със страх чрез унищожаване на неадекватния отговор на дразнителя (унищожаване на връзката стимул – отговор).
- – НЛП е техника за решаване на конкретни трудности с помощта на ефективен модел на поведение и мислене, компетентно поставяне на цели.
- Страховете също могат да бъдат обработени и елиминирани чрез психотерапевтични техники, които не са свързани директно със самия страх: танцова терапия, арт терапия, телесна психотерапия, психодрама.
Център за Психотерапия „Анима“