Психотерапията Психотерапията е пътуване. След това пътуване излизаме променени. Ставаме себе си, освобождаваме пространство за автентичност. Психотерапията е среща. Уникална среща, в която и терапевтът и клиентът израстват. Психотерапията е процес на изграждане на доверие. Процес на подреждане на пъзела на живота. В този смисъл психотерапията е отпушване на блокираната психична енергия и пренасочването й в съзидателни, постижими цели. Психотерапията е рестарт. През това пътуване клиентът и терапевтът пътуват в миналото заедно, да да се отработят травмите, ранните отношения, събралата се болка, заключена в несъзнаваните предели на психиката ни. Това пътуване назад не е самоцелно. Много често ние в детството изграждаме едни поведенчески модели, които през годините автоматично преповтаряме. В тази посока психотерапията е осъзнаване.
Карл Роджърс казва, че първо трябва да се приемем, да осъзнаем кои сме и чак тогава имаме силата истински да се променим. Това става като осъзнаем кои са негативните сценарии, които предъвквани до безкрайност и несъзнавано налагаме върху реалността. Има изключително полезни техники от когнитивните – поведенческата терапия за идентификация на мислите ни, и след това за премодулирането им в работещи, гъвкави и адаптивни модели. Психотерапията е учене – на най – важните емоционални уроци, за които никой в училище не ни е подготвил . Как да работим с емоциите? Как да приемаме разделите? Как да облекчаваме болката, когато душата ни плаче? В този аспект психотерапията е нашето емоционално порастване. Да пораснем вътрешно означава да направим самооценката си вътрешна, стабилна. Да поемем отговорност за изборите, които правим в животите си.
Да се научим, че можем да бъдем истински щастливи, когато сме във връзка с истинското си Аз- това, което през годините сме нагаждали към другите, в опит да угодим на другите. В опит да бъдем обичани, сме прескачали себе си. Затиквали сме се в ъгъла. Психотерапията е отстояване – през това пътуване се научаваме да чертаем своите граници по нов начин, по който не позволяваме на околните да стигат право до сърцето ни и да.го удрят с кубинки. Да казваш не, да пазиш пространството, да се научиш да се отстояваш като уникално човешко създание. Вярвам , че.животът сам по себе си е едно голямо пътуване. В нашето купе влизат хора. Влизат ситуации. Влизат любови. Влизат приятели. По пътя повечето от тях излизат, но ние оставаме в нашето си купе.
И ако има нещо, с което истински си заслужава да бъдем близки – това е нашата истинска същност. Нашите 21 грама. Толкова са леки, но побират в себе си целия ни живот. Те са есенцията на пътуването. Психотерапията е именно за тези 21 грама. Да ги открием, да ги заобичаме и да ги пазим.