Голям практически интерес представлява огромното разнообразие от психосоматични болести, при които страдащият от тревожност организъм продължава борбата си за съществуване, но го прави чрез соматична промяна на функционирането. През всички времена наблюдателите на човешката природа са отчитали, че емоции като тревожността и страхът са в дълбока и всеобхватна взаимна връзка с болестта и здравето на организма. През последните години психосоматичните отношения започват да се изследват научно и те хвърлят нова светлина върху динамиката и значението на страха и тревожността. Психосоматичните симптоми могат да се разглеждат като „един от начините за изразяване на емоционалния живот и особено на несъзнавания емоционален живот, един от неговите езици – като сънищата, грешките на езика и невротичното поведение“. Психосоматичните болести се описват също като произтичащи от затруднено общуване. Когато вербалните или моторните компоненти на емоционалните състояния са частично или напълно потиснати, организмът проявява тенденция да замества други форми на поведение по други изходящи канали.
В състояние на тревожност и страх има чести случаи на свръхпроизводство на захар в тялото. Не е чудно, че много сърдечни заболявания са свързани с тревожността защото, сърцето при всеки човек е непосредствено чувствително към емоционалното напрежение. Много психиатри твърдят, че така наречените сърдечни неврози, на са нищо друго, освен соматични прояви на тревожност. Цитират се множество случаи на прекомерен апетит – булимия и последващо затлъстяване, съпътстващи хроничната тревожност. Установено е, че много такива пациенти са били деца на свръхпротективни майки – една ситуация в детството, която предразполага детето към тревожност. Противоположното състояния – патологична липса на апетит – анорексия, се установява при хора, които са имали силно фрустрирани желания за любов и внимание от страна на друг човек, което е довело до враждебност към майката и последваща вина заради враждебните чувства. Добре известна е връзката на диарията с тревожността. Въпреки, че в психосоматичната литература повишеното кръвно налягане без каквито и да било данни за други болести, по принцип се свързва с потиснат гняв и враждебност, в основата на агресивните афекти често се открива картина на тревожност. Що се отнася до астмата, въз основа на редица проучвания се отбелязва, че отличителните личностни черти на асматиците са свръхтревожност, липса на самоувереност и дълбоко заседнала прилепчива зависимост от родителите, която често пъти е реакция на прекалена родителска загриженост. Асматичните пристъпи имат връзка с тревожността и рева – плач сменящ се с тежко дишане. Установено е, че честото уриниране съпътства тревожността, която е свързана със състезателна амбиция. Макар да е общопризнато, че епилепсията представлява масивно изпразване на потисната враждебност, има доказателства, че в някои случаи на епилепсия в основата на пристъпите на тревожност и чувствата, провокиращи тревожност /понякога конкретно свързани с майката/, е враждебността.
Както виждаме има множество доказателства и факти за връзката между тревожността и психосоматиката. Именно точно поради тази причина тревожността, трябва да се овладява, лекува, преработва, за да не страда и тялото.
Център за Психотерапия „Рея“