Разбира се, всички хора изпитват безпокойство в живота си. Тревожността е вълнението, безпокойството, страхът или предчувствието за нещо лошо. Освен това, което е много важно, тревожността е най-често доста неясна – страхуваме се от неразбираемо нещо или много неща наведнъж.
Подобно безпокойство е доста естествена и нормална реакция на организма. В обичайния смисъл тревожността помага за мобилизиране на силата, обръща внимание на решението на определена ситуация.
Но когато това усещане стане постоянно, досадно, консумиращо сила, тогава психолозите най-често наричат такова състояние на тревожност или повишена тревожност. Това буквално изтощава, човек започва да изпитва безпокойство по някаква причина или дори без причина. Тревожността вече е психологическа особеност, склонността на човек да изпитва безпокойство все по-често и повече.
Днес ще говорим за тревожност и засилена тревожност. Разбира се, ако това състояние влоши качеството ви на живот, тогава е най-добре да потърсите съвета на психолог. Но можете сами да направите нещо, за да си помогнете.
Може ли повишената тревожност да бъде вродена?
Има различни възгледи за безпокойството. От една страна, тревожността наистина може да бъде вродена. Само тук е по-правилно да се говори не за самата тревожност, а за определен запас от манталитет – темперамент, повишена чувствителност, уязвимост, внушителност. Най-често това са хора с така наречения слаб тип нервна дейност – меланхолия. (Припомняме на нашите читатели, че темпераментът не е диагноза и най-често хората имат смесен тип темперамент в различни пропорции. Затова, когато говорим за вродена тревожност, имаме предвид тенденция към нея).
Но в същото време тревожността е и придобито качество. Ако по време на живота и особено в детството и юношеството човек е изправен пред сериозни психологически или физически наранявания, загуба на близки, физическо наказание, самота, тогава той ще формира определена негативна картина на света, недоверие към света и очакване за опасност. И тук вече говорим за придобита тревожност. Понякога тези модели се предават от родители или близки възрастни, когато детето е твърде пазено и е отглеждано с много забрани и ограничения.
Каква е причината за безпокойството и тревожността?
Почти всяко психологическо направление или университет се занимава с изучаването на тревожността, опитвайки се да разбере откъде идва и как човек може да се справи с нея.
Например Зигмунд Фройд обърна особено внимание на безпокойството в своите творби като на един от основните и най-важни проблеми на човека. Първо, той сподели понятието страх и безпокойство. Страхът е емоция, основана на реална опасност, а тревожността най-често е неясна. Тревожността също може да бъде различна – може да бъде обективна, свързана с инстинкта за самосъхранение. И може да бъде невротичен – когато няма външна опасност. А безпокойството е субективна емоция. Фройд също описа един от основните източници на тревожност – а именно отделянето на детето от майката.
Неофрейдистите, по-специално Карън Хорни, смяташе средата, в която расте детето, и по-специално отношенията му с родителите си, за един от основните фактори, предизвикващи безпокойство. Ако детето не се чувства в безопасност, не се чувства обичано и желано, тогава той има основно недоверие към света. Околното пространство започва да му изглежда враждебно и с такова отношение към него то израства.
Някои психолози, например, американският психолог и психиатър Съливан, придават още по-голямо значение на отношенията между хората. Ако човек често се сблъсква с неодобрението на онези хора, които са особено значими за него, тогава е по-вероятно да изпита тревожно разстройство.
Ерих Фромм, представител на екзистенциалната психотерапия, говори за „екзистенциална тревожност“ – т.е. чувството, свързано с преживяването на основни екзистенциални въпроси – неизбежността на смъртта, самотата, загубата на смисъл. И в заключение на нашата кратка екскурзия в историята бих искал да кажа за един много важен извод на известните психолози за екзистенциално хуманистичната тенденция на Роло Мей и Салваторе Мъди. Те говориха за факта, че като цяло е невъзможно да се отървете от безпокойството и ако тревожността е напълно избегната, тогава това означава да се избягва животът като цяло. Избягването на безпокойството е избора на миналото, запазването на себе си. А бъдещето винаги е свързано с несигурност и риск, следователно, научавайки се да правим избор, да се движим в бъдещето, ние се учим и използваме конструктивен подход към нашата тревожност.
Как да си помогнете да се справите с повишеното безпокойство?
Ако често изпитвате тежка тревожност или тя ви пречи в определени ситуации, тогава ето няколко съвета и психологически техники, които ще ви помогнат да го преодолеете или поне да го намалите.
– Ако тревожността ви завладее толкова много, че мислите се движат в кръг и няма край, тогава първо се успокойте малко. Можете например да дишате ритмично, обръщайки внимание на вдишванията и издишванията си. Почувствайте тялото си – за вас е топло или студено, независимо дали стойката ви е удобна. Дори ако в този момент тревожните мисли продължават да надделяват над вас, просто отново насочете вниманието си към дишането и състоянието на тялото си. Можете да правите това упражнение за 10-15 минути и дори 1-2 минути, когато времето е ограничено.
– Опитайте се да намерите обекта или ситуацията, към която е насочена вашата тревожност. За какво се тревожиш? Неприятна ситуация в работата, отношения с любим човек, с деца или родители, здравословен проблем? Определете един или повече въпроси, които са най-„смущаващи“ за вас. Кое е най-лошото, което може да се случи? Каква помощ или подкрепа можете да получите в този случай, какви решения ще намерите, дори ако ситуацията е решена не във ваша полза? Когато загърбите тези ситуации вътре в себе си, ще видите, че тревожността ще намалее малко – защото често това е неизвестното, което ни плаши.
– Сега помислете за конкретни действия. Как сами можете да повлияете на ситуацията. Как можете да помогнете? Помислете над действията си и продължете с тях – истинските неща ще ви отвлекат от непродуктивните мисли.
И ако се окаже, че няма да помогнете на ситуацията, т.е. например, просто трябва да изчакате резултата, колко ще ви помогне вълнението? Всъщност излишъкът от стрес без причина изобщо не е полезен. Тогава помислете как можете да се разсеете? Какви други важни въпроси можете да решите, какво можете да направите полезно за живота си, докато чакате?
– Ограничете четенето на негативни новини и гледане на телевизионни предавания. За съжаление, според статистиката, негативните новини привличат повече внимание, затова медиите често обръщат нашето внимание на тях. Но за впечатляващите хора това има отрицателен ефект.
– Обърнете внимание на вашето здраве, сън, добро хранене, физическа активност и ежедневие. Тъй като повишената тревожност е пряко свързана с общото състояние на нервната система, е много важно да обърнете внимание на здравето си.
– Един от трудните, но много важни въпроси е картината на света. Ако сте склонни към песимистичен поглед към света, ако не се доверявате на почти никого, тогава си струва да се замислите. Тук лежи бутонът за задействане на вашата тревожност. Мислите ли, че всички ви гледат критично и никой не ви харесва? Светът около вас е много опасен? Постоянно ли се страхувате за другите хора и искате те да бъдат под ваш контрол и надзор?
Разбира се, тук ситуациите са много разнообразни. При индивидуални консултации психолозите ги анализират подробно, опитвайки се да намерят плюсовете и минусите в този поглед към света и ги учат да мислят различно. Например, ако ви е трудно да опознавате и общувате с хората, непрекъснато се страхувате, ръцете ви треперят, когато говорите публично или дори просто когато се свързвате с шефа си. Опитайте се да мислите – хората критични ли са към вас, както мислите? Какво ще се случи, ако дори направите грешка? Грешат ли и другите хора? Отделни фантазии от реалната ситуация. Защо се фокусирате само върху лошия резултат? Всъщност реалността, най-често, не е лоша и не е добра – различна е.
– Обърнете внимание на целите си. Когато не бягате от неуспехите, но се придвижвате към успеха, тогава автоматично ще бъдете по-малко фокусирани върху лошото и по-малко притеснени. Какво е важно за теб в живота? В какво искаш да се реализираш? Какво е интересно и приятно за вас? Когато животът ви е изпълнен с важни и интересни събития, ще има по-малко място за тревожност.
Център за Психотерапия „Анима“