Често казват: „Не се нервирайте, нервните клетки не се възстановяват“. Означава ли това, че вече сме унищожили много неврони (нервни клетки) и трябва да контролираме емоциите?
Този мит възникна от неуспешен научен експеримент. В края на 90-те години зелените маймуни на Кения (Vervetka), които се държат в изследователски център, внезапно умират. Аутопсия показа, че в прешлените има умрели хипокампалните неврони – областта на мозъка, отговорна за паметта и ученето. Причината за смъртта както на невроните, така и на верветата се счита за стрес поради социалната изолация на маймуните от глутницата.
Медиите издигнаха тезата „стресът убива невроните“. При по-нататъшни експерименти в маймуните се инжектира кортизол (хормон на стреса), а при аутопсията умирали и пирамидални неврони. Впоследствие на това стана ясно, че учените не виждат умиращи неврони, а лошо подготвени препарати от маймунски хипокампи. Тоест мозъчните проби, които те изследваха, бяха направени по грешна технология и показаха грешен резултат. Експериментът се проваля, но това се разбра когато, митът вече е широко разпространен по цялата планета.
Всъщност всичко не е толкова катастрофално. Да, невроните ни умират. Но в замяна се раждат нови.
Невроните умират и се раждат през целия ни живот, макар и с различна интензивност. При хората неврогенезата (образуването на нови неврони) е най-интензивна в детството. В същото време невроните умират предимно не поради стрес, а заради недохранване, алкохол, изгорели газове, липса на движение и дори учене и комуникация.
Докато сте живи, мозъкът ви постоянно изгражда невронни мрежи. Следователно нашата задача е да поддържаме здравето на мозъка.
Най-добрата превенция на болестта на Алцхаймер или други форми на деменция не е животът в собствената ви обвивка, където няма стрес или радост, а активен социален, интелектуален и физически живот, който има своите предизвикателства и дори стрес.
Стресът всъщност не убива невроните, въпреки че може да причини временно намаляване на мозъчния обем. На това може да се повярва – защото нервният и хормоналният отговор на стреса е еволюционна адаптация. Реагирането на стреса ни помага през трудни времена, да се адаптираме, мобилизираме и да се учим бързо.
От друга страна, фактът, че неврогенезата може да продължи цял живот, тоест „нервните клетки се възстановяват“, е известен от 60-те години на миналия век и намира нови и нови доказателства в наше време.
Последните изследвания на мозъка на починали хора, които завещаха телата си след смъртта си в изследователски центрове, установяват, че след 80 години хората, които са пушили и са починали от рак, не спират да образуват нови неврони в хипокампуса.
Добрата новина не свършва дотук. Дори след загуба на част от мозъка поради травма, някои хора могат да удължат пълноценния си живот.
Известен е случаят с Финиъс Гейдж (Phineas Gage), който е пострадал по време на полагането на железопътен коловоз – металната арматура минава през черепа и челюстта му, той сам го изважда и сам отива при лекаря. Финей загубва окото си, част от префронталната кора и добрия си нрав. В началото той е бил много агресивен и не е могъл да контролира себе си, но по-късно се научава да управлява състоянието си и живее по-пълноценен живот повече от 10 години.
Това не означава, че можете да „живеете без мозък“, това означава „мозъкът ни е много пластичен и всичко може да бъде възстановено“.
Друг интересен факт: намаляване на обема на мозъка може да настъпи след ултрамаратон или например в части от мозъка, могат да умират неврони, докато учим нещо. Самото учене води до намаляване на броя на невроните в определена област – оцеляват само „най-добрите“ невронни мрежи.
Прочетохте „ултрамаратона“ и се напрегнахте: „Да, това означава, че спортът, убива неврони!“. Наистина хората, които участваха в ултрамаратона Trans Europe Foot Race 2009, който е почти 5000 км, после при тях се наблюдаваха повече унищожени неврони.
Това явление се обяснява не само с умора и изчерпване на резервите на тялото, но и с липса на стимулация: по време на състезанието хората не са виждали нищо, освен пътя. Но за осем месеца обемът на невроните се възстановява. Спортистите не са имали увреждане на мозъка, въпреки временно намаляване на обема.
Преструктурирането на невронните мрежи, появата и смъртта на невроните се извършват в мозъка през целия живот и се нуждаем от стимулация от различни фактори, за да поддържаме здравата мозъчна функция. Занимавайте се със спорт, яжте правилно, живейте активен социален живот – и тогава нищо не заплашва нервните ви клетки.
Център за Психотерапия „Анима“
тел. 0886 70 17 70